Когато дойдох притеснена за интервюто в офиса на Benitorial, не вярвах, че почти веднага ще се почувствам като на среща със стари приятели. Фрея ме посрещна с подскоци и щедро раздаваше целувки, което ме успокои още повече. Истината е, че „познавах“ Бени и Данчо почти откакто създадоха издателството и се възхищавах на положителното отношение, което имат не само към работата си, но и към всички читатели, които с радост разопаковат всяка грижливо подготвена пратка в офиса. Затова и първото нещо, с което асоциирах Benitorial тогава, а и до днес, е грижа – към книгите, към читателите, към всички, с които работят и които срещат случайно (или не).

Стажът ме научи на много, най-вече да излизам от зоната си на комфорт, която е строго интровертна. Преди се ужасявах да застана пред камера, сега по-скоро леко се притеснявам :D, когато Руми, офисното приятелче Gen-Z, влезе рязко с няколко идеи за TikTok видео. Разбира се, най-много от всичко обожавах да работя тихичко върху текстовете, които Бени ми възлагаше и по чиито редакции водехме конструктивни дискусии. Нямам търпение скоро да държите тези красиви книги в ръцете! (по времето на пускане на този пост, вече може да се сдобиете с „Животните“ и „Карти“, третата книга от „Поредица от злополучия“). С Данчо пък посрещахме нова книга в големия склад на Benitorial – няма по-голяма радост от това да държите труда на толкова много хора в ръцете си: повярвайте ми, гордостта от работата на толкова колеги е неимоверна (не само когато си участвал и ти!). Изобщо – каквото искате от стажа при Лимонките, вероятно ще го получите, а в допълнение всеки ден ще ви чака хубаво кафе и приятна атмосфера, пред които дори понеделнишкият „ентусиазъм“ няма сила!

Офисът с жълтата стена, Лимонландия, както го нарече Биби от Kontur Creative, се превърна в моя safe space в последните месеци – тук постоянно кипи работа и едновременно с това е най-спокойното място, което можете да си представите. Дали ще ви готвим нови книги, ще опаковаме грижливо пратки, с които да ви зарадваме, или ще снимаме видеа, с които да ви забавляваме, може сте сигурни, че всичко се прави с много любов и грижа.

Знаех, че в края на стажа искам да остана близка с Бени, Данчо, Руми и Фрея, както и с всички колеги, също стажанти, с които работихме заедно през целия този период – Петя, Слави, Мими, Креми, Мишо, Ина. Вярвам, че при Benitorial ме доведе съдбата, защото тези хора изникнаха в много неприятен момент от живота им и ми помогнаха адски много да изляза цяла от ужасната ситуация. Единственото по-хубаво от това да стажуваш в Benitorial, е да работиш при тях – вече с гордост смея да се наричам Скрита (киселееща на моменти) лимонка.

Животът им е дал лимони и те са си направили лимонада, с която черпят всички – само мога да съм благодарна, че решиха да ми сипят една чаша!