Често се случва, когато редактираме някоя книга, да стигнем до интересен факт, който не сме знаели преди. И тогава непременно щателно проучваме темата. Докато работихме по енциклопедията КАРТИ например, попаднахме на толкова много нови неща, че просто нямаше как да не споделим поне част от наученото с вас. Затова решихме да направим рубрика с кратки статии за личности, животни, събития и за каквото още може да си помисли човек, които открихме именно благодарение на книгите, по които работим.
Днес ви представяме първата статия от рубриката „Неща, които научихме от книгите ни“, която посветихме на канадската лекарка Мод Абът, с чиито живот и постижения се запознахме благодарение на КАРТИ.
Канадката, родена през 1868 г., е една от първите световнопризнати експерти по вродени сърдечни заболявания и една от първите дипломирани жени медици в Канада. През 1890 г. много малко университети в Канада допускат жени. Абът кандидатства в престижния „Макгил“, но не я приемат, „Бишъп“ обаче отваря вратите си за бъдещата лекарка. След завършването си Мод основава и работи в клиника за лечение на жени и деца със сърдечни проблеми в Монреал. Скоро обаче животът ѝ подготвя нови неволи. Самата Абът и сестра ѝ, Алис, са отгледани от баба си. Баща им ги изоставя, а майка им умира рано от туберкулоза. След смъртта на бабата Мод започва да се грижи напълно сама за Алис, която развива остро психическо заболяване. Но това не спира Абът да пътува из Европа, за да продължи с образованието си, и разбира се, взима сестра си със себе си.
Наемат Мод като куратор на Медицинския музей към университета „Макгил“, където първоначално тя се занимава с организирането на патологичните експонати и подготовката им за обучения на млади студенти. Скоро след това обаче нейната компетентност е забелязана от главния патолог на музея, Уилям Ослър, който се превръща в нещо като неин ментор и през 1905 г. я назначава за патолог изследовател. Тя започва да се занимава по-усилено с изследването на сърцето и неговите аномалии. През 1910 г. „Макгил“ дори ѝ връчва званието доктор хонорис кауза (доктор по медицина и магистър по хирургия), макар ироничното да е, че дори и в този момент Мод не е можела, като жена, да учи в университета. Жени ще започнат да бъдат приемани в „Макгил“ чак през 1918 г. – решение, обусловено донякъде от огромните заслуги на Абът като лекар и изследовател. Едва през 1925 г. обаче Мод е поканена от университета като лектор, но заема най-ниското стъпало в академичната йерархия – асистент – до смъртта си през 1940 г.
Абът издава „Атлас на вродените сърдечни заболявания“ със снимки от Медицинския музей, в който работи, където се съхраняват медицински експонати от 19. и 20. век, а изследванията ѝ променят начина, по който лекарите диагностицират и лекуват сърдечните заболявания.

Ако и вие искате да разберете кои са някои от най-значимите личности с голям принос за човечеството, да посетите впечатляващи забележителности и да научите всичко най-важно за природата, културата и традициите на различните държави, поръчайте си КАРТИ – атласът, който разгърна пред нас множество любопитни и малко известни факти от цял свят: https://benitorial.com/product/karti/
Полезни линкове:
https://www.facebook.com/profile/100064763738645/search/?q=Maude%20Abbott
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11568640/
https://www.biographi.ca/en/bio/abbott_maude_elizabeth_seymour_16E.html
Напишeте отговор