Ако все още не знаете кои са Люк Каланак и Ава Търнър, сега е моментът да поправите тази трилърова грешка, защото четвъртата книга от смразяващата СЪВЪРШЕНА поредица на Хелън Фийлдс ще е най-доброто ви криминално четиво за това лято.
Знам, че често говорим така за книгите (си), но „Съвършена тишина“ наистина е трилър, който ще ви хване за гърлото от първите си страници и бързо ще ви насочи към края си, благодарение на стегнатото си темпо, задълбоченото развитие на персонажите и умелото натрупване на съспенс, от което ще ви се завие свят. „Четири за щастие“, бихме преобразували поговорката, защото „Съвършена тишина“ е роман, чийто сюжет не доскучава нито за секунда, въпреки завидните си 430 страници.
Едно от най-големите достойнства на книгата е изследването на вътрешната гледна точка – често се включва и тази на убиеца, специфичен почерк на авторката, но засяга най-вече отделните герои. Това е стопроцентово предимство при трилъровото писане, защото читателят става не просто детектив, а често намира отговори и на своите собствени, чисто човешки терзания. Ако в третата книга от поредицата, „Съвършена смърт“, личностният фокус падаше изцяло върху Люк и борбата му с психологическата травма от миналото, то тук прожекторът осветява другия главен персонаж, Ава – нейните мисли, страхове и вътрешни битки. Така Фийлдс успява да покаже не само професионалните реакции на Търнър към ужасяващите случаи, които я разтърсват до мозъка на костите ѝ, но и премълчаните ѝ болки – изтощението, компромисите, сблъсъка между личната етика и полицейската система, която често е корумпирана, тромава или направо враждебна към собствените си служители. Както често работят много институции, впрочем. Така че терзанията на Ава са си направо екзистенциални – какъв е смисълът на всичко, пита се тя, ако това, което си се заклел да вършиш с цялата си отдаденост, е покварено от бюрократичната бумащина и властовата йерархия? Е, Търнър ще го научи по трудния начин, докато все пак се опитва да не пренебрегва собственото си чувство за справедливост и моралния компас на съвестния полицай.
И в четвъртата книга от поредицата Фийлдс продължава да използва любимия си модел на „полуразкрития“ убиец, но този път гледната точка не е на престъпника, а на жертвите. Смелият избор на разказвателна техника добавя още по-силна емоционална обвързаност – читателят не просто е част от разследването, а преживява страха, безсилието и отчаянието на младите жени, попаднали в капана на насилието.
В „Съвършена тишина“ любимото ни дуо е изправено пред два случая, извършени с особена жестокост, като единият е толкова брутален, че ако беше филм, вероятно бих гледала повече от половината сцени с притворени очи. Убийците на Фийлдс винаги имат извратена, болезнено логична мотивация, която може да се стори тежка на читатели, които тепърва навлизат в жанра. Но именно това е една от най-силните страни на авторката – да те накара да изтръпнеш пред лицето на престъплението, без да изпада в излишни сантименталности – тази роля отново се пада на читателя, който не по-малко от детективите ще иска да въздаде справедливост и да утеши невинните.
Романът засяга и една много наболяла тема – мястото на жените в професия, която дълго време е била смятана за мъжка. Фийлдс разсъждава по въпроса през опита на Ава Търнър – откровено и без излишна патетика: за умората, за прегарянето, за това как собствените травми и проблеми често остават на заден план, защото истински отдадените полицаи не могат да показват слабост. Може би за мъжките персонажи това някак се подразбира, те и без това често са клиширано кастрирани от емоционалност, но при женските персонажи е още по-трудно да се покаже потиснатата слабост на „мъжкото момиче“. Изобщо книгата е наситена с важни проблеми – за домашното насилие, за това какво е да бъдеш самотна майка, за пристрастяването към субстанции и колко е трудно да започнеш отначало (а колко е лесно да не изплуваш!) и така нататък.
Въпреки разликите помежду си, случаите в романа са обединени от мотива за въздаването на справедливост спрямо индивидуалните личностни разбирания за морал. Разбира се, тази „справедливост“ е изкривена до неузнаваемост. Авторският глас остава неутрален, той не осъжда, героите правят това вместо него, както и читателят, макар че едва ли някой би могъл да оправдае действията на престъпниците – да намери причините зад извратения морал, да, но не и да ги помилва. Фийлдс умее да лавира между жестокостта и човешкото, така че романът в нито един момент да не натежи с трилъровата си природа.
За омекотяване на наситеното действие авторката вика на помощ любимия ми герой от поредицата – сержант Лайвли, който винаги умее да ни разсмее, докато в същото време върши работата си дяволски добре. Някои части от сюжета, свързани с него, са направо комични шедьоври и дават на читателя така необходимата глътка въздух от жестокостите.
„Съвършена тишина“ е брутален, емоционален и напрегнат трилър, в който любимите ни детективи Люк Каланак и Ава Търнър отново се впускат в мрачните дебри на поредните ужасяващи случаи и се опитват да съхранят себе си, докато търсят виновниците. Един от най-силните романи на Фийлдс до момента.
Ива Анастасова
редактор в издателство Benitorial