Някои мистерии те завладяват не със зрелищното си напрежение, а със спокойната си дълбочина. Обгръщат те като топло одеяло с уютната си обстановка и те приканват да се настаниш в креслото с чаша горещ чай, за да потънеш в историята. А когато зад красивата корица откриеш блестящо изградена главна героиня, дълбок психологизъм и драматични човешки съдби, разбираш, че в ръцете си не държиш просто поредния криминален роман… Така се почувствах след първата си среща с Мейзи Добс, с това усещане се потопих и в третата част от поредицата за брилянтната детективка – „Благородни лъжи“.
Четях със затаен дъх не защото преследвах поредния обрат (въпреки че изненади не липсват), а защото бях напълно запленена от атмосферата, героите и техните съдби. Романът се превърна в моето лично убежище от забързаното ежедневие, в прозорец към една друга епоха – на надежда след разрухата. Възхищавах се на вътрешната сила на Мейзи, която въпреки трагичните загуби, белязали живота ѝ, съумява да запази своето благородство и състрадание. И всъщност точно това откроява толкова ярко тази поредица, която надхвърля рамките на жанра и превръща всяко разследване в дълбоко лична история.
В „Благородни лъжи“ Мейзи вече е утвърдила името и репутацията си след няколко успешно разрешени случая. Услугите ѝ се търсят както от Скотланд Ярд, така и от изтъкнати обществени личности, изправени пред сложни морални дилеми. Така Мейзи се оказва част от три различни разследвания, които на пръв поглед нямат нищо общо. Необикновената ѝ интуиция обаче ѝ позволява да види отвъд зримото и да долови неясния шепот на миналото, което чака своите отговори, да усети и най-фините връзки между отделните събития.
Едно тържествено обещание, дадено на смъртен одър, един загинал пилот и един неизвестен гроб очертават рамката на сюжета, който се развива през трийсетте години на XX век в Лондон. Първата световна война отдавна е приключила, но сенките ѝ все още бродят из улиците на града и в душите на хората. Пътят към истината прекосява Ламанша и отвежда Мейзи до Франция и призраците на собственото ѝ минало. Постепенно обаче тя ще се запита дали наистина са само призраци, или опасността има съвсем реално лице.
С душа от кадифе и ум от стомана, непоколебима, но изпълнена с човечност, Мейзи Добс не просто разкрива истината, а я превръща в изцеление на най-дълбоките рани. Тя е прекрасен пример за нежно упорство пред лицето на изпитанията и притежава онази светлина, която не угасва дори когато светът наоколо тъне в мрак. Нейният образ е туптящото сърце на този роман, в който отговорът на загадката е също толкова важен, колкото и силата да продължиш напред.
Елена Можолич,
редактор в издателство Benitorial