Аз, Петя Колева*, като виден член на „Удавниците“, така де, на студентите в сесия, се отърсвам от плача, хартията с цветни бележки и космите от кучето и се запътвам на стаж. Вярно е, че ми се възвърна чувствителността в краката и кръста след Панаира на книгата, но все пак не бях подготвена за премеждието в дъжда на път към офиса на Benitorial.

На вратата Фрея всеки ден посреща всички от „Поканените“ и нежно ги води до кафе машината, където при перфектни условия Бени я е заредила, измила съм си чашата от предишния ден и колежките, и двете (!), са купили по една туба прясно мляко. Тогава си пускам доза кофеин и се настанявам с чаша кафе, чаша лимонада и чаша вода (зодия Близнаци съм, какво да се прави?!) за един ден изпълнен с: точно тук и точно сега.

Ехее, нова книга – подскачам аз, вълнувам се, а колегите със „Съвършени останки“ като спомен от последния път, в който са опаковали, печатали товарителници, лепили, мъкнали и чистили, ме гледат и си мислят: стажантче – „Съвършена плячка“.

Коя е най-голямата ми мъка от стажа засега? Не, не са бумърите. Най-тежко, брате, се живее с тиктока, но нали съм на границата между millennial и gen z (нали ви казах – Близнаци – пак несигурна работа), не мога да се излагам и ето ме – пъшкам, охкам, пишкам още три пъти и заставам пред обектива. Руми, след като е измислила клипчето, хванала е тренда, избрала е саунда и аха! да измисли текста, се налага със „Сетния ѝ дъх“ да ме успокоява и подкрепя в тежката мисия да заснема 9-секундно клипче.

Обаче в Benitorial няма само работа (дори и тя да е на дневен ред). Както си правя ревизия, от време на време пристигат преводачи, агенти, дизайнери и на мен ми се иска да избягам в „Градината на самурая“. След известно криене зад бюрото и прилепване към всяка близка стена все пак успявам да вляза в книжни разговори – професионалисти с впечатляващи постижения, но не хапят, чудесни са, даже и бира пият, нали знаете, като нормалните хора.  

Къде може да ме откриете? Ако не пиша заядливи коментари в някой файл, не обменям сериозни имейли за несериозни петна по коректурите или не си говорим с Бени за децата, така де – за кучетата, може да ме откриете в ролята ми на „Преследвачката“: кога ще пуснем Мейзи? Мейзи кога ще дойде? Направихме ли Мейзи?

И за финал: Стажът при Скритите Лимонки за мен се усеща като една доза задачи, две дози Фрея, грижа на кубчета и много смях на око. Ако се чудите, да, тук получавам „Терапията“, която вие търсите на морето и която всички мои познати силно ми препоръчват.

* Петя е първата Скрита лимонка в стажантската програма на Benitorial за 2024 г. Само за месец успя да си спечели названието „Queen Beyonce“ (накратко „Кралицата“), но и самоналоженото #1 Benitorial Yapper (в ожесточена борба с Бени). Петя има мащабен поглед, много идеи и неутолимо желание да се учи, да работи, да ДЕЙСТВА (също да организира и да планира). За времето ни заедно преодоля ужаса си от заснемане на тикток видеа и разви таланта си пред камера с и без Фрея, върху бюра и на пода, с плюшена катерица и без. Звучи странно, но се получиха невероятни кадри, бягайте във фейсбук и инстаграм профилите ни, за да се убедите. Изпратихме Петя неомъжена и я очакваме с халка след десетина дни – да ни забие с някоя реплика, която да повтаряме със смях дни наред. И сега нещо, което само тя ще разбере: Пете, камъче <3 – Бел. изд.