fbpx
Издателството – кои сме ние и за какво мечтаем

Издателството – кои сме ние и за какво мечтаем

Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Илияна Бенова, но почти всички в живота ми се обръщат към мен с Бени. Завършила съм Френската гимназия в София и книгоиздаване във ФЖМК на СУ. Малко повече от десетилетие съм прекарала на различни позиции в няколко български издателства, като в по-голямата си част опитът ми е редакторски. От 6-7 години се занимавам и с превод, предимно на художествена литература. С партньора ми в живота (а вече и в работата) Йордан сме заедно от вече четири години. Той е икономист и беше много далеч от книгоиздаването в България, докато не реши да ми помогне да сбъдна мечтата си. Йордан е скалата в нашия екип – преценката му винаги е хладнокръвна, а постъпките – добре премислени и в голямата си част – в контекста на по-мащабен план. Обикновено на него се пада честта да уравновеси хилядите емоции, които се борят в мен. Двамата се балансираме добре – и в живота, и в работата. А Фрея е нашият сив кардинал – хъскито, което стои зад всичко.

А бихте ли представили Benitorial?

Benitorial е издателството, за което мечтая от много години. Само че през цялото това време хората около мен, а и самата аз, определяха мечтата ми като прекалено труднопостижима, да не кажа невъзможна. И все пак, тя си остана в мен и ми напомняше за себе си от време на време. След като през 2020 г. напуснах последната си работа като редактор в издателство, с Йордан се решихме да опитаме да я сбъднем. Той беше – и си остава – най-решителният глас в нашите обсъждания – човекът, който успя да ме убеди да се хвърля в неизвестното, защото ме познава и знае, че ако не го сторя, ще съжалявам цял живот. Така създадохме Benitorial – издателството, в което вложихме всичко и което ръководим според собствената си визия. Става въпрос не само за издателския план, но и за сътрудничествата, разпространението, рекламата, обслужването. Целият процес минава през нашите ръце и непрекъснато се стараем да го подобряваме. И всяка излязла книга, всяка получена поръчка, всеки нов сътрудник или партньор, всеки отзив от читател ни носят огромно щастие. Иначе се стремим да наложим Benitorial сред любимите издателства на българския читател, като на всяка цена избягваме компромис с качеството на заглавията и изработката им.

Как се случва магията

Каква е предисторията на Benitorial? Дълги години трупате опит с различни издателства, преди това учите книгоиздаване…

Да, хем по случайност, хем по мое желание влязох книгоиздаване, след като бях кандидатствала журналистика. Казвам по мое желание, защото така и не взех участие на второ класиране, а направо записах. Така ми дойде отвътре и явно не е било случайно решението ми. Книгите обичам от малка, от семейството ми ми беше предадена тази любов и се затвърди с годините. В първи курс карах стаж в печатница и оттам насетне, с няколко изключения, работя само по издателства. Била съм асистент, пиар, редактор, главен редактор. За радост, работата ми на хонорар се превърна в повод да общувам с още повече колеги. И така, месец след месец, година след година, в главата ми неусетно се формираше една карта – с посоки, в които бих желала да се развивам, с практики, които ми се иска да избягвам или пък обратното – да наложа, с жанрове, които бих издавала, с хора, с които бих работила, с ценности, които бих следвала, АКО някой ден си имам мое си издателство. И тази карта се оказа изключително важна при създаването на Benitorial, както е важна и днес. Колкото повече работим, с колкото повече трудности се сблъскваме, толкова по-богата става тя, но и толкова по-ясни стават очертанията ѝ. И с нея пътят е поне малко по-лек.

Точно през 2020 г. решавате да се заемете с изпълнението на може би най-голямата си мечта в професионален план. По какъв начин повлия пандемията на това?

Създаването на собствен бизнес в сферата на книгоиздаването – особено в последните години – така или иначе е доста трудно. Споменавала съм и друг път, че захванеш ли се с това, трябва да си готов да срещаш препятствия всеки ден. От разстоянието на времето мога да кажа, че драстичната промяна, която настъпи в ежедневието ми с налагането на локдауна, ми се отрази добре. Успях да се отърся от условности, от колебания, от компромиси, които за мен се оказаха неприемливи. И в главата ми много неща се подредиха. Желания, мечти, стремежи. Когато се решихме на стъпката да основем Benitorial, бяхме наясно, че в това начинание ще вложим всичко. Ако не се беше случило избистрянето на приоритетите и желанията преди това, вероятно колебанието ни щеше да надделее. Но не стана така.

Що се отнася до книгоиздаването като бизнес – не мисля, че пандемията му се отрази толкова зле, колкото се опасявахме, че ще се случи. Напротив. Тя мотивира много колеги да предприемат стъпки за развитие, които в противен случай надали биха се оказали приоритет. А и по мои наблюдения хората все повече се завръщат към четенето, вероятно заради затрудненото осъществяване на други, иначе предпочитани, развлекателни дейности.

Панаир на книгата във Франкфурт 2021 г.

Да направиш малко издателство изисква немалък финансов ресурс, който в същото време не се възвръща бързо. Като добавим към това и пандемията, имахте ли някакви опасения за това как ще се справите? Какви бяха рисковете пред вас?

За съжаление, нашият финансов ресурс е доста ограничен и се изчерпва с личните ни средства и спестявания. Така че създаването на бизнес, в който инвестираш всичко, а трябва да почакаш за възвръщаемост, изискваше и все още изисква доста компромиси в личния ни живот. За да бъдем честни – страшно си е. Обикновено седмиците ни са низ от емоционални вихрушки, които ни запращат в облаците и после бързо ни връщат на земята. Често сме притеснени, тревожни, напрегнати. Но истината е, че решителността ни винаги надделява. В нас едно гласче непрекъснато ни казва да се борим, да се стараем да ставаме по-добри и по-добри, да не спираме да обгрижваме читателите си. И така – продължаваме напред. Въпреки опасенията, въпреки рисковете. Защото рискове винаги има пред хората, които искат да надскочат настоящата си ситуация, да постигнат повече, да пробват – ама наистина да пробват – да сбъднат ей тази неосъществима мечта, която е с тях от години. Винаги съществува риск от опразване на банковите сметки, от прегаряне, от провал. Но срещу всеки риск стои и възможност да успееш. С тази възможност, с тази надежда трябва да лягаш и да ставаш, за да се справяш с трудностите и да гледаш напред.

С какви проблеми се сблъскахте досега, как ги решихте и какви са предизвикателствата сега?

С трудности се сблъскваме всеки ден. Като младо издателство разширяването на дистрибуторската ни мрежа беше един от най-съществените проблеми. Но далеч не единственият. Търсенето на нови сътрудници, справянето с всички задачи от страна на скромния ни екип, борбата за заглавия с по-големи издателства, установяването на контакт с нови партньори – всичко това са предизвикателства, с които се срещаме почти ежедневно. За радост, има хора и бизнеси, които са склонни да подадат ръка на прохождащо издателство. Но има и други, за които комуникацията с нас е просто загуба на време. Така че в крайна сметка най-голямото предизвикателство пред нас е установяването на професионална мрежа от контакти и системи, на които да се осланяме за в бъдеще.

Какви са добрите практики от книгоиздаването в България, които искате да използвате? Кои са лошите, които искате да избегнете?

Добри и лоши практики има във всеки бизнес и те са обект на по-широки дискусии. Но ако трябва да дам конкретен пример, бих се спряла на практиката за обучаване на млади кадри. Когато аз правех първите си стъпки в този бранш, почти нямаше издателства, които да дават шанс за едномесечен стаж, камо ли за почасова или работа на пълен работен ден на студенти или току-що завършили. Аз имах късмет и успях да намеря реализация, но много мои колеги се насочиха към други сфери. За щастие, напоследък забелязвам все повече млади хора в екипите на българските издателства. Това е практика, която ми се иска да приложа, веднага щом разполагам с нужните ресурси – приемането на стажанти и обучаването на ново поколение кадри. Винаги съм гледала на нея като на сладък дълг. За мен обучаването на хора, които горят в материята, която изучават и която съвсем скоро ще припознаят като своя професия, е една от най-приятните и вдъхновяващи дейности. Тя обаче е и дълг – да предам нататък жеста на моите ментори, на хората, благодарение на които получих възможността да открия призванието си, които отделиха необходимите време и усилия да ме подготвят за професията.

Алея на книгата – София, 2021 г.

Как оценявате състоянието на книжния пазар в момента и по какъв начин се вписва  Benitorial в него?

Книжният пазар у нас е доста наситен. Много издателства разчитат на по-широк жанрови диапазон, дори на няколко импринта, но не са малко и утвърдените нишови и бутикови издателства. Разбира се, нямаше изобщо да се захванем с този бизнес, ако не вярвахме, че имаме своето място в него. Необичайното при Benitorial е, че предлага стойностни увлекателни четива, без да прави компромис нито с качеството на оригиналния текст, нито с това на превода и изработката на българското издание. Стремим се да издаваме книги, които самите ние без колебание бихме купили за библиотеката си, във вид, който да гали окото, така че и читателите ни да се гордеят с присъствието на нашите заглавия в личните си библиотеки.

Плановете ви са да издавате между 6 и 10 книги на година. Каква е ролята на малките издателства днес?

Иска ми се да не се делят ролите между големите и малките издателства, а всички да служим на най-важните цели – разширяването на читателската аудитория, възпитаването на любов към четенето, представянето на качествени издания на българския пазар – не само като съдържание, но и като изработка. Но ако трябва да определя ролята на по-малките издателства – нека е тази на приятел. Те имат публика, която познават добре и която познава тях добре. Връзката издател-читател при малките издателства – или поне при нас – е по-пряка: всеки наш читател може да достигне до главните отговорници за Benitorial с едно съобщение в социалните мрежи или с един имейл. Така помежду ни се изгражда нещо близко до приятелство – читателите ни следят всичко, което правим, а ние следим всички техни отзиви и книжни вълнения.

В каква посока ще се развивате и къде се виждате след десет години?

Надяваме се да продължим да преодоляваме пречките и да прибавяме към каталога си страхотни заглавия. За нас е изключително важно да останем в сърцата на читателите, до които достигнахме през последната половин година, и да се постараем да разширим аудиторията и жанровия диапазон на издаваните от нас книги. Ще се погрижим читателите ни да получават още по-добро обслужване и още по-безкомпромисно качество. И ако успеем с всичко това, след десет години се виждаме с немалка аудитория от верни читатели, с разширен екип, със стабилен каталог и с мечтания уютен офис.

Виждате ли се като част от някаква нова или не толкова нова тенденция? Сякаш покрай пандемията доста хора намериха време или мотивация, за да се опитат да реализират мечтите си. Нещо, за което може би никога не им е оставало време или по-скоро не им е достигала мотивация?

Този въпрос е свързан с нещото, което казах за избистрянето на приоритетите и нагласите. Локдаунът (и времето, което ни осигури той насаме със самите нас) се оказа много тежък период за някои, докато други успяха да го използват, за да се изяснят със себе си – с какво не могат и не желаят да се примиряват, какво наистина искат от живота, как точно им се иска да го постигнат и какво им е нужно. Оттам дойде и мотивацията. Надявам се да сме част от тенденция, надявам се повече хора да се решат да опитат да сбъднат мечтите си. Около мен със сигурност има съмишленици, с които сме на една вълна.

Автор на въпросите: Иван Димитров

Напишeте отговор

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван.