Здравейте, казвам се Дженифър Макмеън и съм изключително радостна, че „Удавниците“ ще бъде издадена в България.

Разкажи ни за идеята да напишеш книгата и мъничко за самата нея.

Всяка моя книга се ражда от една искрица. Идея, картина или герой. „Удавниците“ се роди от басейна.

Описанието на басейна в книгата се основава изцяло на описанието на един басейн от детството ми. Той беше с каменна обшивка, пълен с черна вода, а собствениците – наши семейни приятели – ни казваха, че е бездънен. Докато плувах в него, замръзвах, бях ужасена и имах чувството, че нещо се пресяга за мен от дълбините му.

Този басейн ме преследва през целия ми живот, споменът за него така и не изчезна. Винаги ми се е искало да го направя герой в някоя от историите ми и да се опитам да разбера какви ли тайни е криел. И така, започнах „Удавниците“ с този басейн. И докато го описвах в самото начало, видях как две малки момичета, сестри, плуват в него. Не след дълго сюжетът стана разказ за тяхната история – тази на семейството им и на връзката им с водата.

Нямам навика да планирам, структурирам или насочвам сюжета, за мен писането е като пътуване – така че поех на това пътешествие с Лекс, Джакс и басейна, без да знам къде точно ще ме отведе. Беше доста вълнуващо.

Имаш татуировка, която гласи: „Пиши за това, което те плаши“. Откъде черпиш вдъхновение?

Да, имам татуировка, която гласи: „Пиши за това, което те плаши“ – подарих си я за 50-ия си рожден ден.

Докато учех „Творческо писане“ в колежа, чувах постоянно: „Пиши за това, което познаваш“, но да пиша за това, което ме плаши, се превърна в мой личен модел, защото пиша най-добре, най-автентично, когато черпя вдъхновение от страховете си, от нещата, които ме е страх да погледна в очите. Обикновено точно това ме зарежда с идеи. Точно както и „Удавниците“ се роди от спомена ми за басейна, за това колко ме плашеше като малка и колко ме плаши и до ден днешен.

Така че не съм съсредоточила вниманието си върху легенди или митологии, черпя вдъхновение за историите си от собственото си изчанчено въображение.

Консултирала си деца и възрастни с психични заболявания. Затова ли образита на Лекси и Джакс са толкова достоверни?

Опитът ми като консултант на хора с психични заболявания определено ми помогна в изграждането на героите, но още повече ми помогна връзката ми с членове на семейството ми и приятели, страдащи от психични заболявания. Подобен опит определено е важен за създаването на двете героини и особено на Лекси и нейната борба със заболяването.

Вече имаме цял плейлист със страхотни песни от книгата. Как ги подбра и каква музика слушаш, докато работиш?

Никога не слушам музика, докато пиша – обичам да творя на тишина. Дори имам заглушаващи слушалки, които обикновено ми вършат чудесна работа. Ако съм на по-оживено място, си пускам бял шум, за да се изолирам напълно от всичко наоколо.

Песните в „Удавниците“ дойдоха с писането – не ги бях планирала, просто се появиха в сцените. С голямо вълнение описах откритието на Джаки, че Лекси е слушала песента „I Hear You Knocking“. Песента лека-полека се превърна в химна на Лекси, докато пишех книгата. Чудесна е, но за мен в нея вече се крие зловеща нотка.

Видяхме пост за двете ти нови книги: едната вече се редактира, а другата тепърва започваш. Подскажи ни за какво са.

Книгата, която тъкмо пратих на издателите, се казва „The Children on the Hill“ и ще излезе на американския пазар през 2022 г. Много се вълнувам за нея. Тя изследва темата за чудовищата и чудовищността и има две времеви линии – в днешно време и през 1978 г. В частта за миналото се разказва за две малки момичета, които израстват в частната психиатрична болница на баба си във Върмонт, а в днешно време наблюдаваме как едно от вече порасналите деца разследва престъпления, защото вярва във връзката им с миналото на болницата.

Това е книгата, която пратих на издателите. Иска ми се да не говоря за другата, защото все още съм в самото ѝ начало. Ще кажа обаче, че вероятно е най-страшното нещо, което съм писала – определено ме плаши повече от останалите ми книги. Не съм добра в планирането и предварителното структуриране, така че не знам какво точно ще се случи със сюжета, но ще ви споделя повече, веднага щом я завърша.

Радвам се, че книгата ми ще бъде издадена в България и се надявам да ви хареса! Благодаря ви!