Да избереш първата си книга е невероятно капризно начинание. И такова с много условности. Трябва да я почувстваш. Да си представиш как ще изглежда в издание на български с твоето лого, защото ще бъде първото, което го носи.

Преди да попаднем на „Удавниците“, сумарно бяхме прочели повече от петдесет книги. И след като завършвахме всяка от тях ни обземаха съмнения. Това нашата книга ли е? Искаме ли да стартираме издателството именно с нея? Тези въпроси ни измъчваха ден и нощ. Докато накрая не взехме крайно решение: Ако изпитваме съмнение за нещо, то няма нужда да го правим.

Това решение облекчи колебанията ни, но не и задачата. Намирахме се обратно на кота нула.

Открихме Дженифър Макмеън покрай най-известната ѝ книга: Winter People. Поискахме я от българските ѝ агенти – Антея­ – и те, слава богу, ни известиха, че предстои съвсем нова нейна книга, чийто ръкопис ни изпращат заедно с другия.

Добър въпрос би бил защо реших да прочета първо „Удавниците“. Нямам отговор. Свалих и двата файла и пръстите ми просто отвориха първо нея. Започнах да я чета в една студена зимна вечер в къщата ни на село. Помня, че бяхме много изморени, но вместо да заспя веднага, отворих книгата, решена да прочета поне 5 страници. Петте страници станаха 20, после 50. Легнах си едва малко преди средата на книгата. Дочетох я на следващия ден. През цялото време ме побиваха тръпки, чувах мокри стъпки из коридора, отивах до тоалетната на бегом, както правех в детството.

След като изключих таблета, на който бях прехвърлила и последната страница от „Удавниците“, казах на Йордан, че сме попаднали на нещо добро. Дори на нещо много добро. Той започна да я чете веднага след мен и заяви, че трябва да я купим.

Дженифър Макмеън пише увлекателно, но и умно, преплитайки в класическата си призрачна история сериозни теми като отношенията в семейството и проблемите на хората, страдащи от психически заболявания. Тя умее да се промъкне в съзнанието ти и да задава въпроси с твоя собствен вътрешен глас. Умее и да прокрадва съмнения, страхове, копнежи през оградата на здравия ти разум.

Ето така избрахме първата си книга. Купихме я няколко дни по-късно и започнахме работа по нея почти веднага. Нямаше капка съмнение, че тя ще бъде първото ни издадено заглавие. Защото така и не забравихме колко трескаво препускаха очите ни по страниците, докато я проучвахме. Какво по-важно от това?