Ако си мислите, че имате ужасен късмет или че вселената погажда гадни номера само на вас, силно ви препоръчвам да се запознаете с бестселъровата криминална поредица на шотландския писател Стюарт Макбрайд, започваща с романа „Студен гранит“. Още след няколко глави ви гарантирам, че ще се почувствате по-добре, направо като истински късметлии в сравнение с главния герой – детектив-сержант Логан Макрей. Съдбата сякаш изпитва особено удоволствие да се гаври с него, подхвърляйки му всевъзможни премеждия както в личен, така и в професионален план. А ако вярвате, че поне след успешното им решаване го очакват потупвания по рамото, помислете пак. Похвалите са почти толкова рядко явление, колкото и слънчев зимен ден в Абърдийн.
Още с първата си книга Макбрайд хвърля читателите направо в дълбокото с ужасяващи случаи на убийства на малки деца. Пулсът на напрежението не се забавя и във втората част от поредицата, където разследванията се въртят около жестоки покушения над проститутки и хора, изгорели живи в подпалена сграда. А в третата книга – „Разкъсана плът“, авторът, явно решил, че дотук не ни е било достатъчно тежко, ни запраща заедно с Логан по дирите на болката в непознатия свят на БДСМ общността, където се сблъскваме със случай, преминал далеч отвъд границата на удоволствието. Въпросът обаче е дали всичко е било просто една ужасно объркала се любовна игра… или хладнокръвно планирано престъпление?
А докато детектив Макрей се опитва да разплете тази загадка, по улиците на Абърдийн дебне сериен изнасилвач, който обезобразява жестоко лицата на жертвите си. Паника сред жителите на града всява и осемгодишно момче, което напада случайни минувачи с нож. Вече си мислите, че положението няма как да стане по-лошо, нали? Е, добре, просто добавете към уравнението мократа и мизерна атмосфера на зимата в гранитния град, двама непоносими началници, които с удоволствие си присвояват чуждите успехи, но светкавично прехвърлят вината за всеки провал върху подчинените си, и за десерт – няколко сериозни сътресения в любовния живот на детектива. Все още ли си мислите, че вие сте каръците?
Доказах ви, че животът не е никак благосклонен към детектив Макрей, точно това обаче отличава поредицата от много други в жанра и я прави толкова завладяваща. Защото животът рядко е подреден, предвидим и розов (да не кажа, че почти никога не е). Сюжетите на Макбрайд са изненадващо близо до реалността. Авторът рядко ни поднася цялата информация за случаите и героите и вместо това умело създава усещането, че сме попаднали в средата на вече започнала история. Постепенно опознаваме характера на Логан, отношенията му с околните, начина, по който работи, привързваме се към него и започваме да му съчувстваме за лошия жребий, който му е отредила съдбата.
За автентичното звучене на историята спомага и начинът, по който ни се представя полицейската работа такава, каквато е в действителност – разследващите рядко работят само по един случай, нещата невинаги се развиват по план, уликите рядко чакат да бъдат открити на видно място, а престъпленията почти никога не се разкриват бързо (ако въобще бъдат разкрити). И за съжаление, не всяка история завършва с щастлив край. А докато главата на детектив Макрей буквално пуши от непрекъснатото прескачане между различни разследвания, безкрайните часове без сън и литрите отвратително офисно кафе, ние получаваме точно това, което търсим от кървавата проза на Макбрайд – напрежение, което ни държи до последната страница.
Има нещо удовлетворяващо в това как сюжетите на Макбрайд разглеждат някои сложни теми, които обществото предпочита да подминава с мълчание – директно, с достатъчно кървави детайли, за да ги илюстрира, и точното количество свиреп хумор, за да не загуби читателя. Авторът безкомпромисно разбива стереотипите, които витаят около определени групи от хора, често отхвърлени от обществото. Говори за убийствата на проститутки, за насилието над деца, за рисковете, които крият БДСМ практиките, както и за злощастния феномен медиите да превръщат насилниците в знаменитости. С гръмки заглавия и непрестанно внимание те нерядко ги издигат на пиедестал, докато жертвите остават безименни за обществото и често биват забравени от всички освен от най-близките си.
Това обаче е жестоката реалност на общество, което от векове живее на принципа „хляб и зрелища“, срещу която се бори Макбрайд. Той не използва художественото насилие, за да шокира на всяка цена или да предизвика евтина сензация, макар че подобен подход несъмнено би привлякъл още повече внимание. Използва го, за да провокира читателя да почувства ужаса, да погледне в очите една реалност, която предпочита да игнорира, защото понякога фикцията се оказва най-директният начин да бъде разказана истината.
„Разкъсана плът“, както и останалите две книги на Стюарт Макбрайд, се усеща като истинско емоционално влакче на ужасите. В един момент четеш с полупритворени очи някоя брутална сцена, в следващия сърцето ти се свива за Логан, а малко след това вече се смееш с глас на поредната доза мрачно чувство за хумор или на някой от колоритните образи, присъстващи в полицейското управление на Абърдийн. (А от време на време започваш да изпитваш и необясним глад за желирани бонбони, благодарение на слабостта на инспектор Инш към сладкото.) Понякога дори преживяваш всичко едновременно. Просто защото Макбрайд пише толкова майсторски, че никога не ти позволява да отгатнеш коя емоция те чака на следващата страница.
Така че, ако искате да преоцените късмета си в живота, грабвайте поредицата на Стюарт Макбрайд, запасете се със солидно количество желирани бонбони и се потопете в мрачната атмосфера на Абърдийн, суровата реалност на полицейската работа, безмилостните битки за надмощие в управлението и заплетените разследвания, щедро подправени с типичното полицейско чувство за хумор. Аз направих точно това през изминалия месец и определено не съжалявам.
Цветомира Дачева
пиар в издателство Benitorial