Като малка Кристина Енрикес често посещава Панамския канал, когато гостува на роднините си по бащина линия в Панама. Тези моменти от детството ѝ впоследствие запалват любопитството ѝ и я подтикват да проучи историята на едно от най-грандиозните индустриални постижения от началото на двайсети век. През 2006 г. пише сборник с разкази, посветен на живота в Панама – Come Together, Fall Apart, но идеята за роман, свързан с Канала, е проект, за който търси вдъхновение повече от петнайсет години.

Първоначално Енрикес иска да разкаже и за други интересни места в романа си. Въпреки че в първата чернова главните герои са само двама – Ейда и Омар – по-късно авторката решава да се съсредоточи върху съдбите на хората, свързани с построяването на Канала, и затова добавя още различни гледни точки.

Ако все още не сте прочели новия роман на Кристина Енрикес „Между два океана“, може би следните любопитни факти за построяването на Панамския канал не са ви известни. И да, всички знаем, че свързва Атлантическия и Тихия океан, но какво друго?

Начало на проекта

През 1513 г. испанският изследовател Васко Нунес де Балбоа открива, че Панамският провлак разделя Атлантическия от Тихия океан. Неговото откритие дава тласък на търсенето на воден път през провлака. Едва през 1534 г. римският император Карл V нарежда теренът да се проучи, но крайното решение на геодезистите е, че изграждането на канал е невъзможно.

Неуспешните опити

През 80-те години на XIX в. френска компания, ръководена от бившия дипломат Фердинанд дьо Лесепс, разработил Суецкия канал в Египет, стартира проекта за строеж на Панамския канал. А Густав Айфел, известен с работата си по прочутата кула в Париж, кръстена на негово име, е отговорен за устройството на шлюзовете. Проектът обаче не е планиран добре – в хода на работа изникват инженерни проблеми, екипите се сблъскват с някои тропически болести, вследствие на което хиляди работници загиват. Фалитът на компанията на Дьо Лесепс през 1889 г. провокира огромно недоволство, тъй като към този момент французите вече са вложили над 260 млн. долара в изграждането на канала и са изкопали повече от 70 млн. куб. метра земя. Дьо Лесепс, синът му Шарл, Айфел и други ръководители на компанията са осъдени за измама и лошо управление. Няколко години по-късно нова френска фирма поема активите на фалиралото предприятие и продължава строителството на канала, скоро обаче и тя се отказва от начинанието. От 1904 г. до завършването на канала през 1914 г. проектът е поет от САЩ. В момента Панамският канал е собственост на Панама.

Защо Франция се отказва?

Проблемът има най-вече човешко измерение: работниците се сблъскали със силно неподходящ терен, влажно време, постоянни валежи и разбира се, високата смъртност заради епидемиите от тропически болести. По това време в района върлува жълта треска и малария, от която измират почти 20-25 хиляди мъже. Освен това плъховете пренасяли и още една заразна болест – чума. Работниците споделяли, че трябвало да преминават през джунглите, пълни със змии и всякакви гадини, в дъждовното и влажно време и понякога не виждали слънчева светлина с дни.

Болестите и условията на труд

Най-голяма промяна в здравните условия сред работниците осъществява американецът Уилям Горгас, който вероятно е един от прототипите на лекаря Джон Озуолд. Горгас успява да установи контрол над популацията от комари от вида Aedes, които разпространявали жълтата треска, и комари от вида Anopheles, чийто женски комар разпространява малария. Ето някои от мерките, които той и служителите му предприемат: източват или покриват с керосин водни басейни със стоящи води, за да не могат комарите да снасят яйцата си на повърхността; опушват зони с вече развити комари; изолират засегнатите от болестта работници. Така Горгас успява да помогне на американците да подобрят здравните условия не само в зоните на строежа, но и в цяла Панама. Уилям Горгас умира през 1920 година, но посвещава целия си живот на борбата с жълтата треска в различни части на света, най-вече Западна Африка. Черната статистика говори, че в сравнение с 25 хиляди жертви вследствие на болести по времето на френския строеж, Америка губи за 10 години едва около 6 хиляди работници заради болести и инциденти.

В наши дни

Днес каналът обслужва между 13 и 14 хиляди кораба годишно. На всеки отнема около 8-10 часа да премине през системата от шлюзове, която издига плавателните съдове над морското равнище. Интересното е, че в това време корабите не се управляват от капитаните си, а от специално обучени специалисти, които контролират плавателните съдове по време на преминаването.

Интервю с Кристина Енрикес:

Използвани източници:

Hogan, Dennis M. Drawn Together, Held Apart: Cristina Henríquez’s “The Great Divide” [online]. In: Public Books, 14.11.2024 [cited 07.03.2025]. Available from: https://www.publicbooks.org/drawn-together-held-apart-cristina-henriquezs-the-great-divide/?fbclid=IwY2xjawI3ycxleHRuA2FlbQIxMAABHdKfk7YdMYlICrvg0tBPY4THf-0fwxg31m2LSgQjHRwDPoRXHrwPqIegSA_aem_CyvVK9BKUfoWg8BZxNeIPw

Klein, Christopher. Why the Construction of the Panama Canal Was So Difficult—and Deadly [online]. In: History, 15.09.2023 [cited 07.03.2025]. Available from: https://www.history.com/news/panama-canal-construction-dangers?fbclid=IwY2xjawI3ychleHRuA2FlbQIxMAABHdKfk7YdMYlICrvg0tBPY4THf-0fwxg31m2LSgQjHRwDPoRXHrwPqIegSA_aem_CyvVK9BKUfoWg8BZxNeIPw

Pan, ChinLin. Author Cristina Henriquez [photo]. In: KUT, 18.06.2014 [cited 07.03.2025]. Available from: https://www.kut.org/life-arts/2014-06-18/author-cristina-henriquez-shares-her-book-of-unknown-americans

Panama Canal Celebrates Eighth Expansion Anniversary with New Draft and Daily Transits Increases [photo]. In: Autoridad del Canal de Panama, 27.06.2024 [cited 07.03.2025]. Available from: https://pancanal.com/en/celebrates-eighth-expansion-anniversary

Pres. Theodore Roosevelt on steam-powered digging machine during construction of the Panama Canal [photo]. In: Library of Congress, c. 1908 [cited 07.03.2025]. Available from: https://benitorial.com/wp-admin/post.php?post=22305&action=edit

Stern, Alexandra Minna. The Public Health Service in the Panama Canal: A Forgotten Chapter of U.S. Public Health [online]. In: Public Health Rep., 2005, vol. 120, pp. 675-679 [cited 07.03.2025]. Available from: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC1497783/?fbclid=IwY2xjawI3ycNleHRuA2FlbQIxMAABHXhnQ_cP1f-f9kbptRCrU75_IBfC2fyLTs4DXtUGz_oiBCfRQqyet8vGrw_aem_cN70GJ0lTYyorVZLJt5hBQ