Често се случва, когато редактираме някоя книга, да стигнем до интересен факт, който не сме знаели преди. Затова решихме да направим рубрика с кратки статии за личности, животни, събития и за каквото още може да си помисли човек, които открихме именно благодарение на книгите, по които работим.
В третата статия от рубриката ни „Неща, които научихме от книгите ни“ ви разказваме за едно трагично централно събитие в новия ни исторически роман с италиански привкус – „Всяко неизвършено добро“.
„Арандора Стар“ е построен като пътнически кораб от британската линия „Блу Стар“. Когато избухва Втората световна война обаче, той е призован като военен кораб (през 1939 г.) за превозване на интернирани чужденци, еврейски бежанци и германски затворници. Пътувал е между Ливърпул и остров Сейнт Джон – разстояние, равняващо се на 75 мили (около 120 км), и е бил пригоден за новите си цели с бодлива тел по палубата, за да се минимизират всякакви опити за бягство от страна на пътниците.
На 10 юни 1940 г. Бенито Мусолини се съюзява с Хитлеристка Германия и обявява война на Англия и Франция. Избухва Втората световна война, на германците и италианците не се гледа с добро око независимо от пола, професията, годините или социалното им положение. Английското министерство на войната, начело с министър Уинстън Чърчил, започва „движението“ Collar the Lot!: британското правителство, провеждало трибунали на всички чужди граждани в страната над 16-годишна възраст и ги разпределяло в три категории. А: интернирани, B: освободени от интерниране, но строго подчиняващи се на определени от закона изисквания, и C: напълно свободни от интернирани и всякакви ограничения.
Съдбата на италианците, а и всички чужденци, емигранти, живеещи в пределите на Великобритания по онова време, е не по-малко трудна. Те са събирани заради страха на англичаните от петата колона – хора, които могат да предизвикат бунт отвътре в опит да свалят властта, защото подкрепят идеологията на нацистка Германия. Жертвите на трагедията с „Арандора Стар“ спадали към категория А. Те трябвало да бъдат депортирани до Канада и настанени в лагери за интернирани.
На 2 юли 1940 г. обаче „Арандора Стар“ е засечена, уж по невнимание, от германска подводница U-47, която потапя кораба, след като изстрелва торпедо в корпуса му. Повечето от интернираните бриталианци загиват, защото се намират на по-долните нива на кораба. Тъй като голяма част от тях са били възрастни мъже, придвижването е било още по-затруднено и малка част от тях са достигнали до спасителните лодки.
- Сержант Норман Прайс, един от британските военни стражи на борда:
„Виждах стотици мъже да се вкопчват в кораба. Приличаха на мравки, но после единият край на кораба започна да се издига и се плъзна с невероятна бързина надолу, потапяйки мъжете със себе си… много от тях си бяха счупили вратовете, докато скачаха или се опитваха да се гмурнат във водата. Други се нараниха, докато се приземяваха върху плаващи останки и отломки в близост до потъващия кораб.“
Загиналите са над 800 души – бриталианци, евреи, германци и част от екипажа на кораба. Телата на много от тях така и не са открити, други изплували на случайни места из ирландските брегове. Някои били идентифицирани, но по-голямата част от откритите жертви дори не са получили погребение, отговарящо на религията им.
„Арандора Стар“ заема централна роля в най-новия ни исторически роман „Всяко неизвършено добро“. Книгата на Адриана Триджани, американска авторка с италиански произход, можете да поръчате от тук: https://benitorial.com/product/vsyako-neizvarsheno-dobro/
Източници:
Напишeте отговор